My dear diary….

Малолетните влюбени

Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени от тъмните двери на нощта,
а минувачите ги избикалят и ги сочат,
мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците правят грешка много голяма,
там където те сочат, онези ги няма,
там само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
нeгодувание и завист и ярост,
пред толкова младост, при тяхната старост,
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов.

Как да се направи портрет на птица

Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате…
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете наи-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак че картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак че вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.

- Приятно ми е! Аз съм Вашта котка.
- Нима? Не помня да съм имал котка. Сигурна ли сте, че няма грешка?
- Разбира се, че няма. Да не би да мислите, че съм от глупавите котки? Но господине, ние с Вас сме влюбени!
- Господи! Но Вие се шегувате! Та аз дори не Ви познавам!
- Че как?! Нали се запознахме: “Приятно ми е! Аз съм Вашта котка.” Съвсем учтиво се представих.
- Но как решихте, че сме влюбени, когато току що се запознахме?
- Любов от пръв поглед се нарича, господине, чувството, което тъй умело се опитвате да скриете.
- Това е абсурдно! Да не сте се побъркала!
- Разбирам Ви. Не се съпротивлявайте. Може би Ви плаши болката от бъдещата изневяра?
- Как не Ви е срам да ми изневерявате! Така ще страдам! Вие сте жестока!
- Не виждате ли, че ме тласкате със Вашта равнодушност в лапите на друг!
- Каква нелепост! Та аз дори не Ви познавам!
- Отчайвате ме! Аз съм Вашта котка.
- Но нека бъдем честни. Вие не сте моята котка.
- По-Ваша съм от всякога! Навярно сте от глупавите. Не случайно ще прелюбодействам с градинаря.
- Аз нямам градинар!
- Разбира се, че нямате. Аз ще го наема, щом така ме пренебрегвате.
- Колко сте нахална! В моя собствен дом! Безсрамие! Но… Котките не могат да говорят и да наемат градинари.
- И с право си мълчат, горките! Мъжете сте отчайващо ограничени! И никога не слушате, когато ви говорят.
- Нелепо е жена ми да е котка. Нашата любов е невъзможна.
- Обичах Ви тъй страстно, а Вие ме отблъснахте. Довиждане!
- Почакайте! Какво се случи със прелюбодействието?
- За Ваша информация - отдавна го извърших. Вие ме принудихте с абсурдното си поведение! Изгонихте чаровната си котка.
- Почакайте! Не ме оставяйте така самотен!
- Не мога да Ви чакам. Изоставям Ви!

*Тодор Котев

… дали живея е друга тема, която няма да коментирам точно сега…
Става дума за моите патила, след като ме обраха. Взех си днес личната карта!
Струва си да почерпя. Излезе Михаела от сенките…
Поредна сутрин с трамвай номер 5 поех по задачи. Детето вече само отива до училището, не се налага да я съпровождам за 200 метра. Аз не мога да кажа, че съм 200% спокойна, но тя се чувства много добре, уверена - и както ми споделя - много внимава да не ме разочарова.
Днес не се върнах в офиса, а попътувах с грАДСКИЯ транспорт до една квартална полицейска станция, в която ме пратиха от Трето районно. Оказа се, че “Ама вие не сте за тука, госпожице”. Мерси за последното, ама за къде съм? Две пресечки по-надолу (!?) при колегата. Айде при колегата, който ми обясни, че служебната ми бележка не била готова и трябва да си я взема в понеделник м/у 16:30 и 17:30. Очарователно, ама му казах възпитано, че тая трудно ще стане. В крайна сметка се разбрахме в понеделник в 9 или 9:30 (трябва да си погледна записките) да ида до районното и да взема каквото ми трябва. Защото…
Без заветната хартиШка не мога безпрепятсвено да си заявя издаване на шофьорска книжка. Катаджиите съставяли акт. Странно, за чий Х тоя акт при положение, че не съм си загубила документите, а са ми отнети. Тиквеници…
Не мога да събера смелост да шофирам без книжка, но в понеделник щом ида в полицията, а после в КАТ, се виждам как минавам през Дървеница, мятам се на Сузана, тегля им една на административните ограничения и си карам колата. Писна ми на опашката…
Не стига че подмятам два кочана билетчета за мен и Мима, ами днес някакъв тиквенЯк ми обяснява как билетът ми не бил дупчен в тоя трамвай. При пробата се оказа че 3 перфоратора дупчат различно. Ама нали… Да си записвам и накоя машинка съм си дупчила билета. Пак хартиШки. Смилат ни в трамвая и сутрин и вечер. Това, че се качваме на трамвай от първата спирка хич не е досттаъчно, за да пътуваме спокойно. Ама стига за трамваите… Ами потрошените ми обувки от перкане пеш. Когато реша да сляза от клата и да се разходя илими се налага ходене пеш нося удобни обувки. Ама не всяко удобно е подходящо, за да ходя с него на работа.
И мрън, и мрън и т.н…
Ще видим тая работа, още малко търпенийце имам…

Днес е един от ония дни, в които се будиш от случаен писък на анимационен герой в телевизора.
Детето спи до мен и хабер си няма да става… Майка му - аз - също.
Баси скапаната вечер. По-скапана не можеше да бъде.
Прибрахме се с Мария и аз се захванах да приготвям вечеря. В един момент Марчето ме пита гости ли чакаме. Чакам аз - главата си. “Защо, бе, Миме?”. “Ами защото това само за нас двете ли е” - в отговор.
Ядене за 3 вечери, както бяхме в снощната конфигурация. Е оляла се бях. Нищо, някаква искричка, че не съм се превърнала в егоист индивидуалист.

А днес… мисълта ми беше за днес, а се разписах за вчера. Обух си дънки - тотален протест днес! Малко ми оставаше да си обуя и маратонки, ама щеше вече да е прекалено. Криво ми е, смотано, полупразно. Неопределен вкус.

И работа за цял китайски народ. За щастие има къде да избягам от гадни мисли…

БАУ!

Тук са пропуснали това, че работата с идиоти е тотална щета.

Но пък аз си го знам…

И тъй в реда на петъчните си мисли, сред които огромно място заема часът ми за маникюр утре в ДЕВЕТ И ПОЛОВИНА… (баси посред тъмна нощ е това), се чудя дали скоро ще си карам колата и ще изляза от нелегалност…

Мамка му, верно ли, казват истината тия, които твърдят, че карали кола без книжка 15 години…

Как става тъй…

А съвестните граждани си го начукаха сами…

Елза от “Очи на четири лапи”

С голяма надежда, вчера се изстрелях от работа и зачаках в трето районо, като си правех плановете днес да си подам заявление за лична карта. Обаче не бива да бързам да си правя планове, защото наистина не всичко зависи от мен и ми е ясно. Дадоха ми в районното една бележка с входящ номер. Изпратиха ме на непознат адрес, да намеря някой господин Колев, който щял да се занимава с моя случай.

Преглътнах с поредната надежда, че все пак преписката ми е пристигнала при него и ще получа каквото ми е нужно.

Уви - нито господинът беше там, нито преписката ми. Да спомена, че това нещо - понещението се намира в някакви криминално местенце… Изобщо в близките месеци Фикс Крайм няма да гледам… За малко да ме върнат от вратата, но успях да се преборя с достатъчно възпитан цивилен. Дадох си служебния номер на мобилния, входящия номер на жалбата ми и ме увериха, че когато при тях пристигне каквото трябва и ми изготвят нужните документи, ще ми звъннат да ида да си ги получа.

Странно местенце с работно време по един час на ден сутрин и един следобяд… Ех..

Та тази седмица няма да е. И късмет.

Тук всяко зли е за добро. Сега щях да съм в 9-то районно да попълвам заявление, а слъжебният ми мобилен щеше да грее от звънене, защото тук една прима направи поредната суматоха в нейн стил. Докато я няма на никого не липсва - поне на мен де. Дойде ли - цялата фирма разбира, че тя е на работа, а за несвършеното сме й виновни всички. Опита се днес да ми крещи, обаче й затворих телефона и й отнех удоволствието да издевателства. Яко беше подпалила, ама моето спокойствие ми е ценно, тъй че  МОЛЯ, НЕ МИ КРЕЩЕТЕ!!!

Та за капак и финал, нищо, че седмицата не е свършила - налага ми се дапратя децата при бабите им за известно време. Всичкото хубаво, само дето нямам кола, за да ги закарам. Т.е имам, но без никакви документи извънградско си е рисково и не бих го сторила.  Бащата на Йоана не може да ги заведе този път, защото заминава за Варна в командировка. На мен ми е само до това - да пътувам с автобуси. Но май ще се наложи…

В същото време започвам и да се вкисвам. Пет дни се правя на машина. пет дни все ми е горе главата, но вчера след полицейското разочарование… просто ми кипна и като му ревнах в колата, като взех децата… Май ревах, докато заспя. Дори не помня как съм заспала, защото бях като упоена. Чувствам се сама, ама толкова сама, колкото никога. В същото време приятели ми помагат, но ми е студено… И затова снощи се скрих и се свих. А щеше да е хубаво, ако бях излязла, поне да се отсрамя, пред колежките. И с Йордан бе добре да се видим, приготвил ми е някакви пари за децата. Но се затворих…

А не искам отново да се затварям. Не искам…

Та така…

Възстановяването на липсите започна лека полека.

В събота извадихме дубликати от ключовете, отворихме колата. Нямам ключ за резервоара й, но се надявам до събота бензинаът в нея да ми стигне и тогава да я мисля.

В понеделник на работа ми пратиха от мтел дубликат на служебната карта, Диди ми даде някакъв апарат, който да ползвам. За личен ползвам номерът на децата. Временно ползвам на един приятел апарата. Вчера ми го даде.

Следва в четвъртък да ида в III районно, за да си взема нужните документи и да си действам по въпроса с личната карта. Надявам се в петък да подам заявление. Май ще я пусна за 3 дни, защото без ЛК не мога да си подам заявление за шофьорска книжка. А определено не възнамерявам да си оставя колата, докато вляза документално в ред.

Пари засега има, и ще мисля какви схеми да приложа за да мога и да взема на заем, и да ги върна без това адски да ме дебалансира…

Нерви леко нямам, избива ме на плач от време на време, но ми е по-възможно да се стегна, отколкото преди месеци.

Знам, ще се справя, но това не ми пречи да си търся тонуса някъде по обратните завои.

В работата нещата ще се ускорят откъм темпо. Може би от това имам нужда.

Новото момиче засега не мога да кажа, че се справя, защото още не съм стигнала съвсем до нея. Приятна е, дано заработим успешно.

Ами това е засега… Пък може случайно да ми подхвърлят документите…

А Сузана май ще я пререгистрирам директно тук в София, само да се сдобия с оригинално пълномощно, че и то замина.

И нещо, за което трябва да се сещам по-често:

“Най-лесното нещо? Да се заблудиш.

Най-първата необходимост? Общуването.

Най-опасният човек? Лъжецът .

Най-приятното усещане? Вътрешният мир.

Най-добрата защита? Усмивката .

Коренът на всички злини? Егоизмът .

Единствената реалност? Любовта.”

-Майка Тереза